Темата за чревният микробиом (съвкупността от микроорганизми в червата) напоследък е все по-актуална и може да намерите много литература, статтии, постове в социалните мрежи и дори кратки рийлове, които ни помагат да разберем защо той е толкова важен за поддържането на баланс в здравето и здравословния начин на живот.
Все повече доказателства се откриват за връзката между храносмилателната ни система и работата на нашия главен мозък:„компютъра ни“, който управлява всички останали органи и системи. Микробиома ни, се определя от някои учени като отделен орган и може да чуете често да наричат червата ни „втори мозък“.
Оста черва-мозък, е обект на все повече изследвания, които ни разкриват нови факти и ни дават доказателства за огромното значение на онова с което се храним за цялостното ни здраве (физическо, емоционално, психическо и ментално)
Изчислено е, че клетките в човешкото тяло са равни по брой на тези, които съставляват микробиома ни (не само чревния, а и този който откриваме по кожата и изобщо в цялото ни тяло), като тези микроскопични общности могат да съставят около 2 килограма от телесното тегло на човека. Други източници твърдят, че броя на микроорганизмите е дори повече от клетките на тялото ни.
Така или иначе, това е една невероятна симбиоза, изградена в продължение на стотици хиляди години. Микробиомът е наш еволюционен спътник, чиято връзка с човешкия вид е изкована в хода на цялата ни еволюционна история.
В процеса на това дълго изграждане, хората от отделните райони на Земята са свикнали на определен тип хранене, което е било основополагащо за чревния им микробиом. В последните 50 години за почти всички от нас то се е променило значително от това на нашите родители и баби и дядовци, като в последните 10-20г. това се случва все по-бързо. Новият начин на хранене обхваща все по-големи области и подлежи на уеднаквяване (сетете се за еднаквите вериги магазини, които виждате в цяла Европа), като за младите хора този начин е единственият, който познават.
Тази рязка промяна, която се случва за прекалено кратко време, защото тя е такава на фона на стотиците хиляди години еволюция, няма как да не оказва влияние на цялостното ни здраве. Казано по-просто:телата ни,микробиома ни, изграждани стотици хиляди години паралелно, не могат да се адаптират и променят толкова бързо, колкото ги караме ядейки неща непознати преди само един век, че и по-малко даже. Затова, съвсем естествено, когато насилваме собствената си природа-страдаме.
Виждаме скок, но и все по-ранна възраст на заболявания, които допреди 50-60 години бяха рядкост или изобщо ги нямаше. Възрастовата граница на инфаркти,инсулти и диабет пада постоянно, като все по-често такива се откриват дори на деца. В същото време епидемиологични изследвания показват интересна връзка между чревните и мозъчните разстройства. Например, много хора със синдром на раздразнените черва също са депресирани, хората от аутистичния спектър са склонни да имат храносмилателни проблеми, а хората с болестта на Паркинсон са предразположени към запек.
За да научите с какви храни и какъв начин на живот са водили предците ни, както и каква е била обичайната храна за микробиома в телата ни в района в който живеете-поговорете с 80-90 годишни баби и дядовци. Обещавам ви, че е много интересно и ще може да направете сравнение между тяхното детсво и юношество, и вашето. А защо не да вземете и идеи с какво да се храните.
Нека обясня по-нагледно какво се случва, когато се храним: ако приемем, че червата ни са „градинка“ (като тази на баба и дядо в която отглеждат вкусни домати J ), в която живеят всякакви микроорганизми, то има значение как се грижим за нея и с какво я „подхранваме“,за да ни се отплаща богато и да се чувстваме жизнени, енергични и здрави.
Има значение какви вещества (храни, напитки,лекарства и др.) внасяме в телата си. Ако внесем полезни такива, ще захраним полезните бактерии, които спомагат за усвояването на необходимите за тялото ни хранителни вещества, доброто ни настроение, бърза, ясна мисъл, памет, добра перисталтика и силен имунитет.
Ако обаче внасяме вредни вещестава: храним се с т.н. junk food или „празни калории“,пием газирано, кофеинови напитки, много лекарства или други вредни субстанции и пушим цигари, ние увеличаваме микроорганизмите, които ни разболяват (патогените) докато унищожаваме полезните. Вече е известно например, че туморните клетки и гъбичките (същите заради които не пускат в басейна), също много обичат захар заради бързия си метаболизъм. Любопитен факт е, че точно това се използва, за да се откриват на ПЕТ скенер-в тялото на изследвания човек се вкарва малко медицинска глюкоза с малко радиоактивно вещество и там където има струпване на туморни клетки (колонии), които се хранят с нея, „светва“. Затова все по-често чуваме за хора диагностицирани с туморни заболявания да спират захарта и бързите въглехидрати (за тях ще ‚поговорим‘ в следваща тема)
Подобно на зеленчукова градина, напръскана по погрешка (или от незнание) с отровни химикали (пестициди например), която загива и оставаме без вкусните домати, които споменахме по-горе, микробиома ни също загива или страда. А от там страда и цялостното ни здраве. Затова, когато ви изписват антибиотици, които заедно с вредните микроорганизми унищожават и полезните реално, ви дават и пробиотици-за да има шанс за възстановяване на баланса в червата ни. Но ние може да го подпомогнем много, ако се храним с неща, които го възстановяват. Или птосто не го храним с такива, които го разболяват, а от там и нас..
Здравия чревен микробиом е равносилен на здрав имунитет.
Сред многото области, върху които има влияние той, е и поддържането на здрава имунна система.Това е така, понеже приблизително 70% от имунните клетки в тялото се намират в свързаната с червата лимфоидна тъкан, което прави храносмилателната ни система един от най-големите имунни органи. Сложна екосистема от трилиони микроорганизми, чревният микробиом работи в симбиоза с имунната система, за да може умело да защитава тялото от постъпването и разпространението на патогени (вируси, бактерии, гъбички, паразити), съответно и от разболяване.
Погрижете се за микробиома си.
Като за начало, започнете да се храните с порции, разпределени равномерно през деня, като се стараете на всяко хранене да има белтъчини, зеленчуци и по малко въглехидрати, така че да нямате „прилапвания“ или междинни хранения с „junk food“ между тях.
Здравословните храни за червата включват: зеленчуци,пълнозърнести храни, боб, варива,цели плодове (а не плодови сокове от които са премахнати фибрите и остава само фруктозата, която е плодова захар), пробиотични храни-като тези, които получаваме след млечно-кисела ферментация (кисело мляко, естествено ферментирали туршии, кисело зеле, кефир, комбуча).
Ако тези храни са Ви непознати-въведете ги постепенно и по малко. Може да отнеме време на червата ви да свикнат с новия модел на хранене, така че правете промените бавно, за да си дадете време да се приспособите.
Спрете, ако ползвате, или ограничете кофеиновите и газиринани напитки, особено ако приемате такива на гладно. Те също вредят на микробиома ни.
Червата ни отразяват начина, по който се чувствате емоционално.
Ако сте стресирани или разтревожени, това може да накара червата ви да забавят или ускорят дейността си. Вероятно сте забелязали, че преди, по време или след изпит, контролно или друго стресиращо събитие, понякога ви присвива стомаха, имате болки, прилошаване, изпотяване, диария. Това е така, защото храносмилателната система реагира на стреса, който изпитвате и подадените от главния мозък по този повод сигнали.
Както и обратното-това с което се храните влияе на настроението и концентрацията ви, защото микробиома отделя вещаства, които влияят на мозъка ни.
Вече се знае, че промяната в храненето, така че да иамаме здрав микробиом, може да повлияе тревожни състояния,паник атаки и депресия.
Ако се чувствате стресирани и смятате, че това засяга храносмилателната ви система, опитайте някои техники за релаксация-като дълга разходка сред природата, спорт, танци или дихателни упражнения.
Връзката между това как се храним и цялостното ни здраве, не е ново откритие за човечеството, а добре забравено старо, което западната традиционна медицина преоткрива напоследък с научни изследвания.
Да си припомним и какво е казал бащата на европейската медцина Хипократ:
"Нека храната бъде твоето лекарство и твоето лекарство бъде храната ти"
и да се стремим да го направим начин на живот.
Бъдете здрави!
МС К.Колева
Източници: Книги: „Микробният фактор“ Д-р Хироми Шания; „Втория мозък“ Д-р Емеран Майер; „Храната като лек. Как тялото може да се самолекува“Д-р Уилям Ли
„Тайната на полезните микорби“ Шеф-готвач Бладислав Панов; интернет; обучения.